Отначало мислех да напиша запис за ролята на библиотеките в икономиката на знанието. Но прочетох за една идея knowledge cafe разновидност на world cafe и ми изникна последващата картинка, която колкото можах описах.

Представих си едно място, място, което не съществува в България, място за развитие на хората.

Това място е било отначало библиотека и все още е. Оборудвали библиотеката с безплатна зала за свободен достъп до Интернет, за членовете на библиотеката. Библиотеката била съвременна. Макар и да не можела да предложи изчепрателна литература по-всеки въпрос тя можела да ви помогне в образоването относно основни теми в общественото ни знание. Осъзнавайки образователната си функция библиотеката решила да я доразвие. Да научи хората, които не са могли да се научат на основни умения нужни за по-добро справяне в един свят изискващ по-висока грамотност дори и от най-ниските длъжности в сравнение с изискванията на отминалия век. Основните умения били универсални. Те намирали приложение в работата така и в ежедневния живот. За пример само: компютърна грамотност, умения за разбиране и осмисляне на прочетеното и умения за по-добро писане, математически умения ориентирани към решаването на реални проблеми от живота, медийна, информационна, културна грамотност. Като цяло обучението в библиотеката развивало основни умения, нужни за по-успешно функциониране в днешния свят и давало предпоставка за по-нататъшно самостоятелно развитие. Това обучение било различно от ученето в курсове, училища или университети. Хората не били водени, а подпомагани сами да открият знанието към което се стремят (и без това библиотекарите, били и специализирани не били преподаватели). Там се обучавали или пък самообучавали хора с различни мотиви. Някои искали просто да научат нещо, други искали да имат шанс за по-добра работа или пък проучвали тема по необходимост. Независимо от всичко това, което ги обединявало било стремежа към придобиването на някакво знание. Те имали нещо общо помежду си, този стремеж да разберат нещо. Били отворени към придобиването на знание. Библиотекарите съответно правели всичко възможно да им помогнат в зависимост от нуждите им те разработвали различни помощни услуги. Една примерна насоченост на услугите може да бъде към следните три групи търсещи знание и информация: бизнеса – много често хора започващи собствен бизнес или управляващи малък или среден такъв, хора искащи да подобрят квалификацията си, хора нуждаещи се от информация за решения в личния си живот. Библиотекарите можели да помогнат на тези хора като намерят нужната им информация и я синтезират за по-лесно ползване. Също така те имали партньори в различни области и те им помагали да помогнат на хората да получат по-висока квалификация или ценна информация. Хората се научили, че да можеш и да знаеш (например за възможностите) е много важно за воденето на един по-добър и смислен живот. Библиотеката имала още и кафене. Това не било обикновено кафене. то било голямо но не приличало на хангар, макар, че нямало разделителни стени в него всички се маси се намирали в едно и също пространство. Дизайна му бил такъв, че успокоявал и внася усещането за уют. Имало растения между масите, масите били модерни, но по един такъв начин, че всеки който ги виждал казвал това е нещо красиво. Музиката била спокойна, мелодична и повече служела като фон предразполагащ спокойни разговори. В това кафене се събирали хора да си говорят по-предварително определени теми. Темите пряко засягали тези хора. Можело да бъде от общите проблеми на общността, в която живеят или пък решаването на определени проблеми, които са типични за живота, който водят тези хора до по-тясно специализирани теми като професионални или теми по интереси или пък свързани с хобита. Тези разговори били подготвени от хора отговарящи за това. Те се стремели да създадат такива правила и предпоставки, че хората да се съсредоточат върху обмена на идеи и знания и да се научат един от друг. Това кафене било място, където хората се срещали да разговарят за сериозни неща, без те да се чувстват по някакъв начин ограничени при изразяването на идеите си. Когато не се провеждали тези тематични разговори по на кафе или какво им се консумира кафенето било едно нормално кафене но не съвсем. Там се спирали да пийнат нещо хората ползващи библиотеката. Те вече участвали в няколко тематични разговора с лекота започвали разговори с непознати по теми, които ги интересували. Кафенето имало собствена култура. То било едно свободно за запознанства място. Хората там се радвали да обменят някоя мисъл с непознат. Чужденците, често го посещавали за да научат повече за местните и мястото където са дошли и съответно местните пък се радвали от възможността да срещнат хора от друга култура. Тези хора не е било задължително да са приятели. Те просто се интересували от нещо общо и това ги карало да търсят контакт и помощ от другите.

P.S. Материала за библиотеките би трябвало да е от http://www.localfutures.com , казва се “Public Libraries in the Knowledge Economy”. Става въпрос за бибилиотеките във Великобритания.