Ще споделя две истории, ако така могат да се нарекат, които съм запомнил и смятам за ценни, за мен.

Първата е за нещо, което съм преживял и потвърдил за себе си като вярно.

“Един човек вървял по път. На пътя имало дупка, но той нея видял и паднал в нея. Вътре било тъмно, той не знаел, къде се намира. Викал за помощ и го измъкнали.

Същия човек, вървял по същия път. Не помнел дупката и пак паднал в нея. В дупката той се огледал и осъзнал какво се е случило с него и започнал да се опитва да излезе от дупката.

Отново човека вървял по пътеката, пак паднал, въпреки че , видял дупката . Този път той знаел къде е и как да излезе и без да се бави излязъл и продължил по пътя си.

Същия човек, същата пътека. Човека видял дупката и я заобиколил.

Пак същия човек вървял. Знаел за пътя и дупката, която се намира там и не тръгнал по този път, избрал друг път без дупка.”

Втората история, всъщност е дзен коан. Отдавна търся отговор, който да ме удовлетвори.  Намирал съм много отговори и то смислени, но с времето отговорите ми се променят.

“Дзен учителя замахнал с пръчка към ученика  си и казал.

- Ако кажеш, че тази пръчка не е реална ще те ударя с нея. Ако кажеш, че тази пръчка е реална, ще те удря. Ако нищо не кажеш пак ще те ударя.

Ученика взел пръчката от ръката на учителя”

N.B. Възпроизвел съм историите по памет, така че не съответстват на 100% на оригинала, но смисъла е запазен.