По-принцип ставам по-рано от обичайното. Има едно кафене наблизо, което отваря в 5:30 и всяка сутрин там си пия сутрешното кафе. Толкова рано има една и съща група хора, които сме там. Един от тях, доста приказлив но и мислещ човек ме провокира да помисля за това, което ще напиша.

Най-просто казано в нас има два Аза. Единия е разочарования и наранен от провалите и несбъднатите мечти. Той се смята за реалист. За него света е място, където си принуден да живееш по чуждите правила или що се отнася до самия теб ти не можеш да станеш по-добър, по-качествен човек. Извиненията му са различни, така съм се изградил като личност, така ми е заложено генетично, такъв съм независимо дали на мен или на вас не ви харесва, живота ми се стече така. Другият Аз се среща по рядко. Той е това, което ви кара да се променяте и да се развивате. Той също се смята за реалист, реалист който не се страхува да рискува, пробва границите на възможното. За него провалите, не са трагедии, болката е част от израстването. Тези два Аза съществуват във всеки от нас. Водят постоянна битка между себе си. Кой побеждава? Ще отговоря с една индианска притча, поуката от която не е точно за това, което пиша но може да се интерпретира и във връзка с написаното до тук.

“- Сине, в нас живеят две кучета. Едното е добро, а другото зло. Те постоянно се борят помежду си.

– Кое куче побеждава?

– Това, което храниш”

Първият Аз ще го откриеш в думите на повечето хора, за теб и за света, в който живеем. Втория Аз ще го откриеш, ако се научиш. да слушаш себе си, сърцето си. Много често може да сметнеш чуждите гласове в теб за своя собствен.

Малко хора, успяват да се променят наистина в живота си. според японския езотеричен будизъм Миккьо има три прости стъпки, които не са толкова лесни за изпълнение.

“Да го кажем с обикновени думи, да предизвикаш промяна трябва (1) имаш желание да се промениш (2) да придобиеш знанието как да се промениш (3) да го направиш.

Тези стъпки са прости но много от нас се провалят, защото (1) всъщност не искаме наистина да се променим (2) не откриваме това, което имаме нужда да знаем, за да се променим (3) физически не правим, това което трябва да направим.

Често ако се вгледаме напълно честно в себе си причината за пълния провал е мързела, ленивостта.”

Източник: About Mikkyo [pdf]