Етикети, категории, стереотипи имат различни имена, но едно нещо е общото между тях. Те създават опростен модел, концепция за това, което определят. Те вкарват в някакви граници това, което определят. Създават идея, концепция за нещо, което не отразява реалността, само част от нея. Някой беше казал, по-опасен е този, който е не доразбрал от този, който нищо не разбира.

Почти всички мислим с етикети, категоризиране и в най-лошия случай със стереотипи. Май бат Аристотел един от бащите на съвременната мисъл беше измислил категориите, като начин на мислене. Нищо не съм чел от него, но ми се иска да вярвам, че той не е мислел категориите за начин за описване на света. Иска ми се да вярвам, че той ги е смятал за мисловен инструмент за отправна точка за разбирането на основни, но сложни идеи, а не за начин на мислене.

Ще използвам думата категории, макар и донякъде със същия успех може да е етикет или стереотип. Категориите влияят на оценката за света около нас. Те едностранчиво и категорично определят нещо, отричайки останалите му качества. Това може да се отнася до мнението на овчарите за вълците или пък това, което прави Бриджит Бардо за мечките в България, в другия полюс. Друг пример е отричането на нечие достойнство и стойност като човек, на някого, който по някакъв начин влиза в някоя от категориите описващи човека като човек втора ръка. Пример с другия полюс при категоризирането на хората дава lyd, за това как като решиш, че си добър, всъщност ти следваш някакви норми, които смяташ, че те правят добър. Но дали следването на каквито и да е негласни правила или принципи наистина те прави добър, дали “добър” не е един “медал” или “награда”, която сме заслужили? Това ли всъщност причината един човек да е добър?!

Аналогични са примерите и с други категории, с които мислим за себе си. Те изкривяват разбирането за нас самите и ни карат да се стремим да бъдем нещо измислено от други, а не нещо което сме открили. Защото макар и с вариации категориите си имат точно определено значение, което изгражда цяла гледна точка.

Това е последния ми запис в темата “проблясъци” от блога, за който се постарах малко повече. На мен самия ми е интересно да чета записи на подобни теми, но мисля, че тези неща човек сам трябва да открие, понякога и подпомаган от други. Смятам, че по-скоро бих объркал хора търсещи отговори на въпросите си, отколкото да помогне на някого чрез тази тема да открие нещо. А това беше всъщност една и от целите и да споделя положителни и провокиращи мисли, водещи до по-положително разбиране за нещата.