.

Бизнеса се опитва да “арестува” дигиталното съдържание за да може да печели от новите технологии, които все повече се ползват и съответно представляват идеална платформа за пласиране на продукти. Продукт вече става и информацията за потребителя, освен продукт и възможност за контролирането му. Всичко това е благодарение на комерсиалния софтуер. Прав е Лесиг “Сode is Law“. Добре, че има хора като Столман, които още в зараждането на тази заплаха са я разпознали и има алтернатива за свобода на знанието, културата, комуникацията и словото. Битката предстои, изхода е неясен.

Конкретния случай предизвикал размишленията ми днес е обрисуваното бъдеще на книгата в “The Future of Reading” и “The Right to Read” , последното есе разказва за това каква е цената на примамливите ползи от възможното бъдеще на четенето, нашата свобода. Все пак има нещо, което ми дава надежда. В статията за бъдещето на четенето, освен всичко друго смятат, че четенето и писането на книги ще станат социални действия. Хората ще участват в писането и ще четат заедно, макар и не физически на едно място. Там където, съществува общество, което не е йерархично ръководено, а това, за което пиша няма предпоставките да стане такова, обществото има власт да променя статуквото.

Чували сте за Amazon Noir? Как 3000 дигитални книги от Амазон биват откраднати от хакери, без особени трудности.

Въздействащ е артистичния кратък запис The Future of Reading (A Play in Six Acts) проследяващ чрез кратки цитати 6 етапа в развитието на книгата и четенето.

Всичко написано от мен и в препратките смятам за възможно. Знаците за опасността от потъпкване на основни граждански права, но и за възможността за едно още по-свободно общество съществуват.