безтегловност
Posted by: nin on: събота, февруари 9, 2008
- In: впечатления
- Comment!
Историята на един бездомник ме накара да се замисля, че единственото нещо, което ни проваля сме самите ние. Един голям провал или трагедия стават причина да се откажем от живота си, да спрем да се борим. Когато идеалния и сигурен свят в главите ни се разбие на парчета какво ти остава, какво може да те накара да продължиш, на какво да се опреш, когато опората ти внезапно е изчезнала и ти се носиш в безтегловността на свят враждебен и без смисъл. В такъв момент, когато си на дъното и няма кой да ти помогне, как се изтегляш сам от блатото?
2 коментара за "безтегловност"
[...] безтегловност *коментар* Пиша този запис провокиран от коментара на LeeAnn в записа безтегловност. [...]
неделя, февруари 10, 2008 at 16:38
Прочетох много внимателно разказът, който те е впечатлил. Да, жалко е за такива хора, но не съм съгласна с автора, че човекът не заслужава съдбата си. Там намерих изречение, което гласи: „Но не успял, изпитите се отказали непосилна задача и РЕШИЛ ДА СЕ ОТКАЖЕ от мечтата си”.
Мисля, че всеки от нас сам направлява живота си – не напълно и не докрай, но постъпките ни сега имат значение за бъдещето ни и в това няма съмнение. Няма да коментирам историята, исках да ти кажа нещо друго.
Човек е способен на чудеса, ако не се отказва. Вярно, безтегловността е лошо нещо и тя се преодолява (по мое скромно мнение) основно с промяна на мисленето и психологическата нагласа към случващото се. А ако (когато) опреш дъното – не се плаши – поне има нещо под краката ти, от което да се отблъснеш нагоре