безтегловност коментар

Posted by: nin on: неделя, февруари 10, 2008

In: впечатления
Comment!

Пиша този запис провокиран от коментара на LeeAnn в записа безтегловност.

Отдавна се интересувам от хора стигнали дъното. И аз съм бил някога близо до него но не съм го стигал. Първото ми голямо впечатление беше от съдбата на наркоманите. Потресаващи истории на хора, на които наглед всичко им е ОК и имат бъдеще. Но нещо се случва, нещо ги пречупва и те не се борят, а търсят спасение в някакъв измислен създаден от наркотиците свят.

LeeAnn съгласен съм с коментара ти. Случая на наркоманите е различен от този, на момчето от разказа. Той е имал възможност да не се откаже, докато наркоманите вече в пристрастени са затъвали все по-надолу и надолу, просто единственото дъно е било смъртта.

Общото е, че и в двата случая неща осмислящи живота на тези хора се оказват илюзия. Специално за момчето от разказа. Цял живот го е крепяла мисълта за това, че ще има бъдеще, не е очаквал провал, толкова силно го е искал, че не го е допускал. Това се е превърнало в неговата мечта, неговия начин да понася по-добре реалността. В един момент смисъла, който е придавал тази мечта на живота му е изчезнал и той се е оказал, просто в същото неблагоприятно положение като другите сираци. Идеалния му свят се е сгромолясал и той не е могъл да понесе загубата на смисъла на живота си. Така е и с някои от нас живеем по-сигурни животи, но също така идеални като представата за бъдещето на момчето. Същото може да се случи с всеки, ако нещо придаващо смисъл на живота му изчезне.

Да дъното ти дава опора, да се отблъснеш или с други думи няма какво да губиш. Така е. Но не е лесно да не се предадеш, не винаги разбираш и приемаш, че вече не нужно да съжаляваш или тъжиш, че вече си загубил това нещо и просто няма смисъл.

Това е мрачната страна. LeeAnn, ти писа за изхода и той е такъв, но в зависимост от това колко си затънал, той не е винаги предпочитания избор.