Днес докато чаках при лекарката си двама познати на родителите ми, пенсионери, си приказваха. Двамата имаха различни начини на мислене. На единия А. позицията беше, че конкретния пример е по-важен от абстрактното теоретизиране. Другия Н. смяташе, че са важни големите идеи и се опитваше да теоретизира всичко забелязано в една теория. Понеже така се случи, че и по-двете теми, по които спореха бях по информиран от тях си направих следните заключения. А. мога да определя като практичен, но късоглед. Н. не беше всъщност в истинския смисъл теоретик, той всъщност обичаше всичко да му е ясно и за това си съставяше някаква теория въз основа на недостатъчно факти и знание. Обича вероятно да има отговор на всичко и самодоволно да се придържа към него. И двамата бяха невежи. Единия твърде фокусиран върху това, което непосредствено се случва около него, за да може действително да разбере по-голямата му цел, другия толкова привързан към по-голямата цел, че макар да вярваше в нея не я разбираше. Както съм цитирал не знам кой “половинчатото знание е по-опасно, от незнанието”.

Тази незначителна случка всъщност се проектира донякъде в целия  живот. Или ако го кажа с други думи “хитреца” срещу невежия “учЕн”.

“Хитреца” оцелява, и не вижда по-далеч от непосредствените си проблеми. Той се носи по течението заобикаляйки внимателно опасните места и използвайки силата на водата, но не вижда водопада пред себе си. Тези хора може да оцеляват, но не могат да забележат по-голямата възможност, която ги подминава или не виждат едва доловимите знаци на голямата назряваща заплаха, която ще ги опустоши.

“УчЕния” обича идеята за мисленето, доколкото това не изисква отдаване и усилия. Да, той мисли, но не самостоятелно, обикновено безкритично приема някоя гледна точка, без дори всъщност наистина да я разбира. поради умението си да усвоява общоприетото, той също оцелява, защото винаги е в нормите. Както “хитреца”, обаче, и при него има момента, на невежество. Спазването на общоприетото, не означава успех или избягване на опасността. То означава, че съдбата ти е в чужди ръце.

Конкретното и абстрактното са два важни начини на мислене, когато са комбинирани.  В случая става въпрос за залитане към едното или другото.