блого терапия
Светла писа, че на катедреното им заседание казали, че боговете се ползвали като психотерапия. Точните думи преразказани от Светла:
На психично болни хора им се дава да пишат блогове и те се изживяват като Наполеон, получават коментари и са много щастливи. Та моят блог ми дава значимост, която в “реалния живот” нямам.
Това естествено е удар под кръста, от подочули за Интернет и не разбрали що е това блог хора търсещи начин да омаловажат проблема като очернят опонентите си. Така вместо да аргументират позицията си по-проблема и да я защитят те атакуват доверието в опонентите си. По-този начин се опитват да направят позицията на опонента недостоверна, защото идва от източник не заслужаващ доверие.
Да се върна на блого терапията. Съществува такава, но не във формата, която болните мозъци от ПИФ я представят. Та дори една логическа проверка не може да издържи тяхната теза. Целта при терапията е да убедят хората, че не са примерно Наполеон, а са си те, защо тогава да подсилват това им вярване. Но стига със измислените дефиниции на интелектуалния “елит” :).
Какво всъщност представлява идеята за блого терапия, която не е измислена от докторите, а самите пациенти са я открили. Тук не пиша за тежки случаи, а за хора преживели или преживяващи трудни моменти. Самото писане във блог засилва вътрешния диалог на човека, който при стресови ситуации се измества от силни и негативни емоции. Писането помага на човека да осмисли по-добре ситуацията и себе си, понеже той целенасочено разсъждава върху тези неща, защото се е заел да пише блог. Тоест блога помага при излизането от тежки моменти, насочвайки мисълта към размишления върху ситуацията и себе си. Има една мисъл “ние сме това, което казваме”. Съгласен съм безспорно, че нещата, които пишем и казваме, думите, ни влияят. Когато без да искаш си правиш блог терапия, не пишеш глупости, защото се очаква, че някой може да те прочете. Така, че влагаш усилия и мисъл в това, което пишеш и се стремиш да бъдеш разумен в мненията си това по-някакъв начин вероятно те променя. Защото думите имат силата да променят съзнания, особено, когато сами сме ги писали.
Освен от Светла този запис е провокиран и статията за блого терапията на Thinking Nurse.
Струва ми се, че пропускаш нещо важно, поради което не става ясна разликата между блог и (таен) дневник. Съгласна съм, че блогърстването е определена форма на саморазбиране, но това се случва не на последно място, защото се извършва публично, тоест други хора реагират на това, което пишем и ни провокират по някакъв начин.
Когато направих англоезичния си блог преди две години и половина, пишех съвсем различни неща, при това анонимно, и общувах със съвсем различен тип хора. Когато създадох “неуютния блог”, имах съвсем едни идеи какво да представлява той, но благодарение на общуването с други блогъри (а после и скандалите около моя факултет), тези идеи много се промениха. Преди година пък направих фотографска група в интернет, уж на майтап, пък тя излезе нещо много сериозно и успя да промени дори и моите разбирания за фотография…
В заключение, според мен блогърстването е важно, защото е социално, а не само защото ни дава възможност да се изразяваме.
В случая съм писал за блога като терапия и за това наблягам на саморазбирането и разбирането на ситуацията, което според мен дали като терапия или не е част от почти всеки блог. Напълно съм съгласен с теб за социалната страна на блогването и също я смятам за много важна и полезна.
Заинтригува ме използването на IT технологиите за нещо позитивно и градивно. Вероятно следващите ми постове ще са свързани с неща, които четох за употребата на блоговете в образованието и в изследователската работа (от дипломна до дисертация).
Ако разрешиш - ние не сме това, което казваме, а казваме, това което искаме да сме. Колкото и клиширано да звучи. Доста хора пишат за да избият някакъв комплекс или за да намерят приятелите, които не могат на живо. Всеки следва да бъде разбран - не всички виждат положителното в блогването. Но аз например откривам сходни причини да пиша - помагам на себе си да се изразявам…
В контекста на много от блоговете си прав, за казването, че е това което искаме да бъдем. Имаше един създал теория за general semantics и той твърди, че това, което казваме оказва влияние на това, което сме и в частност на мисленето ни. Що се отнася до хората, които казват това, което искат да са, мисля писането им също оказва някакво въздействие върху тях. Въобще всяка активна дейност в Интернет ти оказва влияние в реалния живот, макар да си мислим, че Интернет е просто отделна реалност.
О да! Наистина е възможна промяна в реалното поведение и е възможно да е именно изграждане на повече комуникативни способности. Лошото е просто, че доста хора изгражда ( и надграждат! ) образи в Мрежата, и на следващата сутрин в тролея пак са си старите. Някой според мен започват да преследват създаденият образ, но други не… Както казва mindolt - градивно е
Ами то може да е градивно и деградивно. Зависи от насоката на поведение в Интернет. Може да се “надгражда” градивността на личност или нейната деградация. Интернет ти дава по-голяма възможност от реалния живот да направиш и двете.
Относно промяната в реалния живот, зависи, според мен, как възприемаш и осъзнаваш действията си в Интернет от това зависи колко ще ти повлияе нета. Смятам че, самата промяна не е в придобиване на умения, а в променяне на съзнанието или нагласата.