Светла писа, че на катедреното им заседание казали, че боговете се ползвали като психотерапия. Точните думи преразказани от Светла:

Това естествено е удар под кръста, от подочули за Интернет и не разбрали що е това блог хора търсещи начин да омаловажат проблема като очернят опонентите си. Така вместо да аргументират позицията си по-проблема и да я защитят те атакуват доверието в опонентите си. По-този начин се опитват да направят позицията на опонента недостоверна, защото идва от източник не заслужаващ доверие.

Да се върна на блого терапията. Съществува такава, но не във формата, която болните мозъци от ПИФ я представят. Та дори една логическа проверка не може да издържи тяхната теза. Целта при терапията е да убедят хората, че не са примерно Наполеон, а са си те, защо тогава да подсилват това им вярване. Но стига със измислените дефиниции на интелектуалния “елит” .

Какво всъщност представлява идеята за блого терапия, която не е измислена от докторите, а самите пациенти са я открили. Тук не пиша за тежки случаи, а за хора преживели или преживяващи трудни моменти. Самото писане във блог засилва вътрешния диалог на човека, който при стресови ситуации се измества от силни и негативни емоции. Писането помага на човека да осмисли по-добре ситуацията и себе си, понеже той целенасочено разсъждава върху тези неща, защото се е заел да пише блог. Тоест блога помага при излизането от тежки моменти, насочвайки мисълта към размишления върху ситуацията и себе си. Има една мисъл “ние сме това, което казваме”. Съгласен съм безспорно, че нещата, които пишем и казваме, думите, ни влияят. Когато без да искаш си правиш блог терапия, не пишеш глупости, защото се очаква, че някой може да те прочете. Така, че влагаш усилия и мисъл в това, което пишеш и се стремиш да бъдеш разумен в мненията си това по-някакъв начин вероятно те променя. Защото думите имат силата да променят съзнания, особено, когато сами сме ги писали.

Освен от Светла този запис е провокиран и статията за блого терапията на Thinking Nurse.