Популярността при общуването в Интернет съм наблюдавал при три средства за комуникация: mIRC, форумите и блоговете.

Отначало беше mIRC. Там върха беше да имаш канал и да привличаш нови посетители в него. Естествено ти си основателя на канала и с най много права в него,тоест можеш да раздаваш благоволението си или да колиш и бесиш. По надолу бяха хората с по-ограничени права те бяха заслужили доверие и спечелили репутацията си на хора заслужаващи доверие и печелещи репутация за канала. Останалите бяха простосмъртните, тези които хранеха егото, нуждата от внимание и значимост на основателя и другите надолу по веригата. Те оправдаваха цялата работа по привличането на хора, създаването и поддържането на канала.

Форумите добиха популярност по-късно. Там веригата на престиж беше подобна на mIRC. Един администратор, който само поддържаше форума и богоизбраните модератори. Те се ползваха с репутацията на авторитети и арбитри при спор. Те бяха най от най във форума, за това бяха модератори. По надолу по-веригата на репутацията бяха хората с много постове. Те бяха навсякъде, във всяка тема. За тях престижа беше бройката на постовете във форума. Те така да се каже бяха (поне според тях)
центъра на компанията.

Следващото явление беше блога. Тук също се прояви стремежа към популярност и репутация. Имаше хора, които пишат с цел да привлекат повече публика, да спечелят повече популярност. Естествено като интелигентни хора те успяват да напипат какво би предизвикало интерес, а и не им и липсва умение да пишат. Тяхното място в йерархията на харесваните се определя от индексиращи блогове сайтове, мястото в Гугъл, броя посещения, броя коментари.

Всяка от тези форми на комуникация отразява едно и също нещо, желанието да си популярен е основната цел и мотивация, а репутацията ти се основава на тази популярност. Както и в реалния живот популярността се постига като бъдеш “звезда”, като замажеш очите на другите, като ги омагьосаш и се представиш за супер дупер куул.

При всяка от тези форми на комуникация имаше и изключения в описания от мен конкурс за популярност. Места с определена цел и, в които можеш да влезеш и просто да обмениш идеи или мнения. Това мисля е здравата част от интернет комуникацията. Места с определен код на поведение и с цел различна то състезаването за някаква въображаема “награда”, с цел която поражда един полезен, цивилизован диалог за всички страни.