В една книга беше цитиран този коан. Там автора го използваше да каже, че когато осъзнаем емоциите си те губят власт над нас.

Аз друго заключение стигнах, макар и с оня автор да съм съгласен. Човек сам създава своя ад и рай. Ако остане пасивен другите чрез внушенията си и собствените му погрешни заключения от миналия му опит ще създават неговия ад или рай. Но ако не приема пасивно това, което другите му загатват и не приема опита от миналото си като единственото възможно тълкуване то той сам ще определя реакцията си.

Това го знаех още преди да прочета този коан. Знаех, че не можеш да допуснеш нещо да ти влияе, ако не му позволиш, било то положително или отрицателно. Не си спомням някога дали съм успявал да пресявам така нещата, но днес ми се случи. Убедих се, че едно да знаеш как стоят нещата, друго е да го приложиш, защото за това е нужно себепознание е съзнателност за неща, на които не си обръщал внимание. Тези две неща отдавна се опитвах да постигна, но някак не успявах. Не съм сигурен за причините. Но с времето научих как мога да ги постигна и мисля следващия дзен коан го обяснява добре.

Преди да се прочуе с победата си над монголските нашественици пълководецът Токимуне веднъж казал на своя учител по Дзен, Букко:

- Страхът е най-големия враг в живота ни. Как да се преборя с него?

- Премахни източника, от който идва страхът.

- А откъде идва той?

- От самия Токимуне.

- Страхът е това, което ненавиждам най-много. Как може да идва от самия мен?

- Опитай се да се избавиш от властта на личнотта на име Токимуне, за която така милееш.

- Как да го направя?

- Освободи се от всичките си мисли.

- Как може съзнанието ми да се освободи от мислите?

- Медитирай и се стреми да стигнеш до източника им.

- Имам толкова много житейски дела, с които да се занимавам как да намеря време за медитация?

- Каквито и да са мирските дела, с които се справяш, вземи ги само като поводи за размисъл – казал Букко – Така някой ден пред тебе ще се разкрие същността на този Токимуне, с когото не можеш да се разделиш.

Макар да съм наясно с тези принципи, за които пиша това не означава, че съм успял в прилагането им. Всяка ситуация е различна и изисква гъвкавост да не попаднеш капана на чуждото мнение или миналото си. Съзнателността при ежедневните ми действия не е възможна през цялото време.

Имаше един китайски филм “Mad Detective”. В него един детектив виждаше различните характери в един човек. Партньора  му по случая правеше впечатление на разумен, отговорен и твърд човек. Чак към края на филма показаха какъв го вижда детектива – като слабо малко уплашено момче. В края на филма в партньора се появи друг характер под влиянието на решенията, които трябваше да вземе и ситуацията, в която се озова.

Мисля и в мен има едно малко уплашено момче, но бавно и постепенно то пораства и става по-смело и по-разбиращо.