общуване
В отношенията с близки хора осъзнах, че не трябва да избягвам конфликтите, защото те водят до по-добро разбиране, но при някои условия и за двете страни.
В разбирането на другия трябва да сме смирени, по принцип пътя към истинското разбиране е смиреността. Така не се подаваш на емоциите и суетата от егото си и преценяваш ситуацията обективно и съответно проблема причинил конфликта.
При конфликтите винаги има обвиняване, някой трябва да е виновен. Вината е отрицателно и потискащо нещо, тя не води до нищо освен до потискането на човека, който е обвинен във вина. Нейната съзидателна алтернатива е личната отговорност. Вместо да хвърляш вината върху причинителя на проблема помисли как може да помогнеш да го решите. Ако ти си извора на проблема приеми грешката и последствията и я признай. От това следва, че не отричаш проблема, който си създал и си готов да направиш нещо да го решиш.
По мое мнение липсата на смиреност при разбирането и поемането на лична отговорност водят до саморазрушителни резултати. Не само в общуването, но и в светогледа.
Жоро тук си безумно прав, че не бива да си мълчим. Аз мисля, че съм го споменавал и преди - мълчанието е мнооого лош бумеранг. Разбира се, навличаш си други проблеми като си открит, но това е друга тема
А не можах да разбера как тълкуваш смирението? Защото това е една дума, на която не мога да й вменя поведение? ( наистина, не иронично )
Мисля мнението на повечето хора е изкривено от християнското тълкуване. Моето не се покрива с него.
И друг път са ме питали да обясня как го разбирам, може и да не използвам точната дума за това. По принцип смятам смирението за ключово за какъвто и да е вид разбиране, защото тогава си критично отворен за другите гледни точки без да се опитваш да фанатично да оправдаеш своята, като същевременно все пак държиш на гледната си точка.
Смирението за мен не е пасивност или липса на позиция. Трудно ми ще е да го обясня. Ще се опитам да го обясня спрямо твоето виждане “Защото това е една дума, на която не мога да й вменя поведение”
Смирението за мен лично е поведение , което не осъжда и приема нещата без да ги определя като лоши или добри. Това не означава, че не предизвиква реакция или действие. Просто тази реакция или действие са продиктувани от различно разбиране на ситуацията и обикновено, но не винаги, решават проблема без да се стига другата страна да се чувства “победена”.
За мен лично, смирението е отношение, не качество. Макар, може би, някои да го имат като качество.
Има една група хора, категоризирани като - конфликтни. Подозирам, че пак ще ми кажеш, че не съм те разбрала правилно.; ) Не, просто написаното ме наведе на разни мисли и мислички. А може би, имам лошия навик да те чета накриво. Може ли една такава личност да е смирена? Визирам твоето разбиране за “смирен”. И още нешо - всички конфликтни хора ли бягат от личната отговорност?
Нямаш лошия навик да ме четеш накриво. Аз просто не се изразявам достатъчно ясно. Ама хей това е моя блог и целта ми не е да правя задълбочени изказвания.
Ще ти отговоря за типичния кавгаджия, но той не е според мен показателен за всеки конфликтен човек. Живота не е прост това си е гадно, ама от друга страна е по-добре така. Та за това един човек може да има причини различни от типичния кавгаджия да бъде конфликтен. Всичко е много индивидуално.
Мнението ми по въпросите ти е:
Конфликтните хора не са определено смирени. Те са точно за това конфликтни, понеже не толерират другата гледна точка или позиция и я смятат за заплаха за своята собствена.
Не бягат от лична отговорност, но само в определени случаи. По скоро неговата лична отговорност произтича от това, че е кон с капаци и тя не е точно лична като осъзната от него за отговорност, а по-скоро общоприета от всички, че в този случай човек трябва да е отговорен.
Да, по този начин тълкувано “смирение” е много смислено понятие. Но това, както и ти казваш - е състояние на личността, което не се постига лесно.
При комуникациите не бива да се пропуска нещо много важно - разбирането. Това е като допълнение на смирението - разбирай насрещната страна за я приемеш. Конфликтните хора са най - лесно податливи в тази насока…
Обикновено конфликта между близки е удар-прошка, където прошката е гарантирана, защото са близки. Докато те обичат, ще ти прощават, но не всичко. Затова близките се филтрират - обичам майка си, следователно не и казвам всичко. Но когато се караме се караме мъжката, защото знаем, че после си прощаваме.
Конфликтът е страхотно нещо и БЛИЗАРД знаят това ;). Конфликтът е живец. Жалко, че не можем да му се насладим, защото го взимаме навътре.
Всичко е думи.
Кой? Конфликтът ахах. Ех защо спрях да чета книги ;).
[...] Не успях да обясня на пиерот в записа общуване какво означава за мен смиреност. Сега ще се опитам да [...]