В блога си pierrot в записа “Спестени думи в развитието на блога” много точно е видял положителното в блоговете. За разлика от форумите тук е много по възможно да се води интересен разговор.

Блогосферата е една необятна вселена от възможности за “срещи” с хора, с които обикновено би ти било приятно да разговаряш. Обикновено хората, чийто блогове (някои не съм отбелязал в блога си) са привлекли вниманието ми са се оказали заслужаващи интереса ми.

Като се замислих това е вълнуващо, да можеш да общуваш с такива хора. Невероятна възможност! Като срещна такива хора в живота си обикновено се опитвам да ги направя свои приятели. Рядко срещам такива хора, обикновено ме bullshitват. Да това е много ценна възможност, позволяваща да завържеш ценни познанства и да се обогатиш. Замислих се колко хубаво би било да се впусна в общуване с тези хора, не само чрез блоговете. Страхотно би било. Знам че, всеки е има своята индивидуалност и недостатъци, но всеки има нещо ценно, за което си заслужава да се общува. Тази мисъл ме въодушеви, но като се познавам какъв съм по принцип, реших че надали ще искам да го направя, заради природата на характера си.

Но все пак аз участвам в това нещо – блогване, защото блога ми позволява хем да общувам с интересни хора и същевременно самото средство – блога – ми позволява да запазя нужната дистанция, която собствените ми ограничения предполагат.