Относително неотдавна се срещнах с едно интересно явление. Случи ми се два пъти да ме ме похвалят, защото очевидно бях впечатлил някого, и хората правещи ми комплимент бяха повлияни от чуждото мнение.

В общи линии ми казваха ти си можещ, умен алабала и т.н. но не си мисли, че си кой знае какво.

В единия случай предполагам жената с добри намерения искаше да каже, че струвам нещо, но да не се превъзнасям от това, което ми казва. Просто нямаше как да не прояви черногледството. Та след това се чудех комплимент ли ми прави или иска да ме засегне.

В другия случай беше една позната. При нея положението беше по-ясно. Тя си е малко халосана. Та чула, от близки хора, че имам потенциал и ми в знак на добра воля ми го съобщава по споменатия начин. При нея положението е друго ” до сега не те смятах за кой знае какво, ама другите казват друго и сигурно е вярно, но все пак не си нещо повече от мен” Това си е липса на самоувереност.

Ефекта от тези комплименти върху мнението ми за мен е нулев. Просто смятам, че мнението на другите за мен не е решаващо. Дали ще успея или не не зависи от тяхното мнение. Въпреки това оценявам недвусмислено изразяване на положително отношение към мен.

Обаче е интересно за пръв път се срещнах с това явление. Тоя Иван Хаджийски е бил уникален, да напише толкова книги и то дебели за българската народопсихология.