Този запис беше замислен с заглавие “Писна ми”. Преди време бях написал запис със същото заглавие, но го изтрих веднага щом го публикувах. Имам материал да създам цяла тема “писна ми” в блога си. Ще си се възмущавам може би и с вас заедно, но резултата от това ще е никакъв и по-скоро отрицателен. Честно казано писна ми да ми писва.

Преди време четох един разказ в Интернет “Идеалистът” . Направи ми впечатление заради образа на идеалиста, който беше представен по различен начин от общоприетия, реалистично. Дори мога да кажа, че   намерих нещо общо между героя и себе когато бях ученик. Накратко, момче чете в книги за хора, които се се борят за и се държат следвайки някакви идеали. То решава, че иска да е като тях и започва да се държи подобно на тях. Околните възприемат поведението му като неадекватно и погрешно. Така се случва, че заради поведението си си докарва проблеми с учителя. Съучениците му и дори учителя започват да го “тъпчат” заради поведението му, докато в един момент той се обезверява и става циничен. Един вид като Анакин минава към тъмната страна все още вярвайки, че следва идеалите си.

Света не е идеален. Глупост е да не го приемаме такъв какъвто е или пък да го отричаме. Това не означава, че трябва да се примирим и да изоставим мечти или стремежа към нещо по-добро. Означава както пишеше в цитата от предишния запис, че за да не загубим себе си трябва да сме “реалисти с очила на мечтатели”.