Отношението ми към приятелството ми е, че да си приятел с някого, трябва да си такъв в отношението към него. Всичките ми  приятелите  са ме наранявали в някакъв момент, някои дори са ме предавали. Все пак съм още приятел с повечето, защото трудно се отказвам от приятелите си, но направя ли го това е окончателно. Този запис е за един човек, когото вече не смятам за приятел. Напомни ми за него песента Bad Dreams на групата Swollen Members, която той ми препоръча. След средното пътищата ни се разделиха и се виждахме рядко.

През студентството си е бил един от бохемите на университета, с компанията си. Беше с доста високо самочувствие и беше достатъчно умен да се справя в университета си, въпреки, че е един от най-изискващите в България. Винаги получаваше, това което поискаше още от малък. Живееше в един свят приказка. Докато не започна да пораства и спря да се плъзга по повърхността на нещата и осъзна, че всъщност не са чак толкова много приятелите му колкото си мислеше. Търсеше за първи път някакъв смисъл, но с нагласата с която живееше до този момента. Не е можал да намери изход. Отчаяни действия. Саморазрушително поведение. Психически започна да се срива. Не знам какво е преживял и какво е било в главата му, защото не му личеше. Той самия ми каза “сигурно ти изглеждам, че съм добре, но само така изглеждам”. Не си и помислих да му помогна. Първо не би ме приел сериозно като човек, в който би се вслушал или приел по-сериозно. Второто е, че не би приел нещата, които бих му казал. Имахме доста различни светогледи. Сега като слушам песента

Мога само да си представям през какво е минал. Мисълта че “света е негов” го караше да не се отказва и да живее с години в агонията си и да не се отказва дори, когато беше безсмислено да продължава. Не можеше да приеме мисълта, че се е провалил. Преди година се спря. Но мисълта, че трябва да бъде нещо велико и неспособността му да живее без лукс го докараха до някои крайни действия слава богу без непоправими резултати. Загуби почти всичките си приятели. Аз вече бях преценил, че е социопат. Човек, който те експлоатира емоционално и злоупотребява с отношението ми, човек на който за нищо не бих могъл да имам доверие. Решението ми да не сме приятели не беше емоционално, просто този човек ме караше да се чувствам зле в присъствието му. Изчаках малко време и с уважение, както той каза “по мъжки” прекратихме отношенията си. Малко се притеснявах от реакцията му, понеже знаех колко агресивно се е държал и как е заплашвал някои от приятелите, които са го отрязали. В един от последните ми разговори ми каза “как да не си циничен, когато света е циничен”. Доколкото разбирам грандоманията му не е изчезнала, просто се е кротнал. Дано намериш някога верен път С.