самоличност

Както обещах, това е първия ми коментар към книгата на Лесиг. По скоро е преразказ с елементи на разсъждение.

Какво е самоличността в социален и обществен аспект. Това е нещо, което ни идентифицира като приносители на определени характеристики. Нуждата от тези характеристики са различни в зависимост от характера на взаимоотношенията. В социален план например се идентифицираме като мъже или жени, високи или ниски, цвета на косата, облекло или аксесоари демонстриращи определен социален статус. Вземам една от примерните характеристики. Може да е всяка. Избирам пола. Забиваш гадже за една вечер и стигате до решаващия момент и се оказва, че гаджето е мъж. Това е пример за фалшификация на самоличността. Често срещано е фалшифициране на социалния статус като се демонстрират характеристики на фалшифицирания социален статус. До някъде фалшифициране на самоличността в социален аспект не е престъпно, но може да се използва за злонамерени цели.

Престъпното обаче е фалшифицирането на самоличността в обществен аспект. Самоличността може в този случай да носи характеристики като име, ЕГН, дата на раждане и други характеристики, които се изискват при удостоверяването не личността при отношения от обществен характер. Например сключване на договор и други правни отношения.

Всяка характеристика доказваща самоличността има различна степен на достоверност. Така някои характеристики будят по-малко доверие, но с увеличаване на предоставянето на характеристиките и тяхната достоверност, доверието се увеличава. С тази цел тенденцията е за да се осигури по-голямо доверие е събирането на повече информация за личността и делата и, което влиза в конфликт с правото на лично пространство на личността и възможността за злоупотреба и манипулация със събраната информацията. Кой ще пази пазачите? В България, в момента, решението на този проблем от хората с власт е решен, понякога чрез незаконен достъп до лична информация за интересуващото ги лице. Може даже да знаят нещо за вас, което дори вие не знаете. Тук естествено трябва да се уточни, че събираната идентифицираща информация не трябва да е произволно достъпна. Трябва единствено да се подава идентифициращата информация нужна за определеното взаимоотношение, в които влиза лицето. Където аз вече си задавам въпроса не давам ли твърде много информация понякога и да се замислям за какво са данните, които предоставям.

В Интернет възможността за фалшификация на самоличността е голяма. Лесиг предрича появата на електронен паспорт, които ще се използва при отношения, при които може да възникне престъпление при фалшификация на самоличността.

П.П. След кратка борба с Уърдпрес се отказах да увелича разстоянието между картинката и текста. Трябва ли да се ровя половин час и още толкова да чета да свърша нещо толкова елементарно. За сега категорично отказвам и мислено се възмущавам нецензурно на добрите хора дето правят интерфейса на Уърдпрес.