В момента чета “Малкия брат” на Кори Доктороу и реших да напиша малко резюме за него като писател.

Както пише в една от книгите си, книги са пропаганда, такива са и неговите, но по един откровен начин. Обикновено на няколко идеи. В тях главното са идеите, които по някакъв начин или са част от света, в който се развива действието и влияе на героя или са част от мисленето на героя. Героите обикновено са фокуса на книгата, но не както в повечето книги създаващи задълбочен образ. Те са просто щрих към цялата картина или част допълваща я. Пише за хората, но по начин, който ти показва не индивидуалното в героя, ами характерното за света, за който пише.

“Малкия брат” засега ми доставя удоволствие. Може би, защото обичам да се забавлявам. Не говоря за дискотеки, кръчми и кафенета. Забавления подобни на онези от детските години, за които не се изискваше кой знае какво освен малко въображение, смелост и желание. А досега в книгата се описват забранените забавления на деца от въображаемо близко бъдеще.