Тази година почти не съм чел художествена литература. Само две книжки и едната е “Малкия брат” и двете ми влязоха като вирус под критичната кожа. Мога да си го обясня с това, че са актуални за света, в който живея.

Тъкмо привършвам “Малкия брат”. Все още не знам какъв е края остават ми 10 страници.  Тази книга наистина е една от най-добрите на Кори. В нея става въпрос за едно различно детство, което ако бях се родил доста по-късно би напомняло малко на моето, но все пак има доста общи неща. Върна ме в тинейджърските години. Като машина на времето беше за мен. Става въпрос и за едни по-различни деца, за които истинския свят с истинските му проблеми е “площадката за игра”. От малки те са съзнателни и се борят с проблемите, които им пречат да бъдат личности в частност граждани. С други думи основния мотив в книгата е новия вид граждански активизъм, новата борба за промяна в държавата. Намесени са естествено технологии. Ако само можете да ползвате Майкрософт Офис, няма да ги разберете, но иначе са обяснени разбираемо, без много технически жаргон. Технологиите не са центъра на книгата. Героите не са дори хакери. Те са просто много умели в ползването на технологията деца, които могат да я използват по неподозирани начини.

Книгата може да прочете съвсем легално ето тук.