Завършил съм икономика. До един момент се интересувах от нея, защото просто смятах, че ще ми даде професия и съответно чувство за удовлетвореност от това, че разбирам и мога нещо добре. Естествено вървеше и общоприетия принцип, че като си образован за нещо, ще можеш да го работиш и да получаваш повече от необразованите. Това според мен са едни от най-често срещаните причини да завършиш висше.

Такааа ама работата е съществена част от живота и човек нали трябва да намира смисъл в това, което работи. Изведнъж открих, че насоката, която ми дава образованието ми няма кой знае какъв смисъл за мен. Смятах други неща за по-важни. Образованието ми изведнъж се превърна в тапия, която да ми осигурява възможност за работа, която и човек без тая тапия може да върши.

Въпреки това, продължавах да се интересувам от икономика по инерция. Един приятел правист (ако някога разбереш за блога знаеш се кой си) измерваше образованието, с това което можеш да свършиш след като го завършиш без да се обучаваш сериозно. Казваше, когато завършиш трябва да имаш продукт, който да предложиш. И двамата бяхме съгласни, че аз нямам такъв продукт, но той имаше, защото тълкуването и прилагането на законите е умение, което е фокуса на образованието му. Естествено има специалности в сферата на икономическото образование, които дават такъв продукт пък и всичко зависи от начина на обучение, но точно моето образование не ми даваше такъв продукт и никой не ми каза за какво ще ми е полезно.

Така живота те грабва и се налага да правиш нещо, за да преживяваш. Срещнах се със грубата реалност, която те принуждава да правиш неща, които може и да не харесваш, но просто това е избора, който по инерция правиш, по презумция. Трябва да се храня (в моя случай и да пуша) и ми трябват пари, следователно си търся работа. Но не забравих, че аз нямам готов продукт от образованието си. Въвлечен във това rat race в един момент се присетих за това, което съм учил. По дяволите! Икономиката беше навсякъде около мен. Не със толкова претенциозни термини, а с обикновени прости неща от живота. Тя беше част от това да си част от обществото. Просто не можеш да не разбираш от нея поне малко, както и не можеш да не умееш да проведеш един елементарен разговор или да не можеш да четеш или броиш. Това са все неща, които ти помагат да функционираш част от обществото. А  аз бях образован в една толкова фундаментална част от живота на всеки човек.

Каква беше ползата от това, обаче все още нямах нищо конкретно, което да можех да свърша с образованието си. Междудругото и с философията е така, но съм срещал примери за изпъкващи в работата си хора, които са завършили и философия покрай другото (все в Англия). И така стигнах до извода, че всъщност образованието ми не ми дава готов продукт. То ме е научило да мисля за икономиката и да разбирам икономическите отношения. Това не означава, че съм готов продукт.

Всяко образование изисква да се приспособиш към конкретните условия, в които те поставя работата ти. Това  много повече важи за икономистите. При тях всяка ситуация е уникална. Няма готови решения или инструменти (има и изключения де) сам трябва да ги създадеш и измислиш.

Офтопик. Времето ме притиска и карам направо.

Аз не излязох с готов продукт от образованието си, аз излязох с умението да мисля за икономиката.

За финал. Аз не мисля, че професията определя задължително човека. Като кажа икономист. Това не означава, че се вписвам в донякъде в някакъв стереотип, защото са ми промили мозъка в образованието и работата ми. Аз не съм икономист. Аз съм човек.