Не мога да не се съглася с Размисли и статията и “Интелектуалстване по български” . Макар по-голямата част от образованието ми не е било през комунизма, бях облъчен от интелектуалния стил на писане и мислене на българските интелектуалци. Понеже четях доста бях овладял витиевати (ето като тази) думички и фрази в училище. Там в училището не търсех чак толкова знания. Когато влязох в университета вече реших, че е по-сериозна работата. Макар с Размисли да сме от различни области и българските икономически текстове, са не по малко неразбираеми от литературната критика, особено за човек, който до тогава и най-малкото разбиране за икономика не е имал. Един от преподавателите беше писал, че стила е такъв в учебниците, защото трябва да се издигнем до академичното ниво, което предполага обучението ни и което никой не ни обясни как ще стане. В резултат на това рядко успявах да завърша учебник до края през сесията, защото ми беше трудно да разбера какво пише в него. И да както пишеше в статията на Размисли или в някоя от препратките в нея, направо се чувстваш нищожен, когато четеш нещо написано от български интелектуалец. В някои области им овладях “тайния код” и разбирам какво се опитват да кажат или да не кажат.

Слава богу вече извън системата на образованието, деинсталирах “интелектуалната” програма от операционната си система, ама съм сигурен пак мога да пусна в действие празнословието. Обикновено го правех, когато ме мързеше да мисля и скалъпвах някакво правдоподобно извинение звучащо стряскащо сериозно и сложно.

За мен български интелектуалец е мръсна дума. Тук трябва да не пропусна, че има и наистина качествени хора сред тях, но по скоро са изключение. Българския интелектуалец  задължително е снобар и презира, понякога тайно тези, които не са се издигнали до неговите “висоти”.

Понеже за мое щастие не съм интелектуалец този запис спира до тук.