снимай си сам/а филма
Posted by: nin on: сряда, юни 18, 2008
- In: проблясъци
- Comment!
Някъде от 15-16 си година се оказвам герой по неволя в нечий филм. С времето взех да поумнявам и днес реших, стига толкова. Както казва pierrot “снимай си сам филма”.
Причините да съм такъв вървежен участник във филми според мен са две. Първата е, че придавах твърде голямо значение на хорското мнение. С времето осъзнах, че никой не е достатъчно компетентен да се изказва за мен или по принцип, без изключения, бил и той най-великия психоаналитик или пък с някакви супер паранормални способности. Не мога да го обясня, но го смятам за заложено като свободата да решаваш. Другото ми прозрение дойде от икономиката 
. Никой, абсолютно никой няма да се грижи за интересите ти както ти го правиш. Дори в повечето случаи хората са загрижени за собствените си интереси, често за сметка на твоите и трябва човек да си защитава интересите. Това са двете причини поради, които не се доверявам на чуждото мнение или поне не безкритично.
Другата причина да съм така активен участник в усилията за създаване на илюзии е, че най накрая ми светна, че често съм доверчив до глупост. Тоест вярвам сляпо. Има един принцип в Дзен – вярвай със съмнение, това е според мен правилното решение.
Докато разсъждавах за това как се вкарвам постянно в някакви филми, се обади игривото и саркастичото ми Аз. Не мога ли да вкарвам във филми тези, които мен вкарват. Ей така, за майтапа. Реших да не го правя освен, ако няма сериозна причина. Знам какво е и защо да го причинявам на други. Друго интересно, което ми хрумна е, че не познавам хора, които те вкарват във филм за забавление. Познавам един, който го правеше нарочно, ама той го правеше да си придава значение, познавам една, ама тя пък от комплекси и други познавам по други причини, ама никой до сега не съм срещал, за забавление да го прави. Винаги има сериозна причина, макар често неоправдана.
Фабриката за илюзии работи от осъзнаването на човека като такъв. Филми се снимат, около мен, всекидневно.
Благодаря за поканата, но имам живот да живея!
П.П. Този запис в оригинал би бил пълен с не приличини изрази и епитети.
19 коментара за "снимай си сам/а филма"
сряда, юни 18, 2008 at 21:18
Ще си изпечатам поста ти на фанелка:)))
Много е подходящ за картички:)))))
сряда, юни 18, 2008 at 21:27
Още си мисля по темата и май вкарването във филми и въпрос на израстване до някаква интелектуална етика, понякога другия го прави без да знае.
Другото, което си мисля е, че ако вкарваш някого в твоя филм и се вземаш на сериозно и ти се вкарваш в някакъв общ филм, не си вече режисьора.
сряда, юни 18, 2008 at 21:37
Това за тениската е супер идея. Може и аз да си направя .
На моята бих написал
“Снимай си сам/а филма!
Благодаря за поканата, но имам живот да живея!”
четвъртък, юни 19, 2008 at 01:58
Репликата ти е култува просто 
Няма начин да не се включваш в някакви екранизации, ама е хубаво наистина да знаеш защо. И с времето почваш да ги усещаш нещата – при мен този процес е доста труден, но за сметка на това продължителен.
Позволявам си да споделя един прост психо-трик, който е в полза и на този дето снима филма и на мен – като ме “вкарат някъде” им благодаря за отделеното внимание.
И си вземам хавлията и…
четвъртък, юни 19, 2008 at 06:41
@pierrot
Видях го този твой трик в действие, нали от там ти взех репликата.
четвъртък, юни 19, 2008 at 10:24
Да точно за този текст и твой коментар към него, но от тук
http://idiotparadise.blogspot.com/2008/05/blog-post_30.html
четвъртък, юни 19, 2008 at 16:08
Именно
Лошо е когато думите не могат променят картинката, която човек си създава сам за себе си. Или казано на съвременен потребителски език – субтитрите не са за този торент
Полезен опит мога да го нарека. Съжалявам, че се скарахме зверски с Тодор, но се случват такива работи. Тогава осъзнах доста болезнено за пореден път силата на самовнушението, или вкарването във филми…
петък, юни 20, 2008 at 14:03
Ах, какво нещо е самолюбието! Аз пък бих участвала в чужди филми – черпя опит и ми е забавно – това също е част от живота!
петък, юни 20, 2008 at 14:18
Pierrot – прочетох Клетката и коментарите, но за да коментирам, се иска един вид ‘абониране’ (Atom). Aко не те мързи, ще ме светнеш ли как става?
петък, юни 20, 2008 at 15:31
@Val
Всичко си е до човека и до това какво разбираш под “филми”. Аз в най добрия случай черпя само негативни емоции. Не знаеш в какви, буквално измислени истории съм попадал. Просто нямам нерви за това!
Можеш да коментираш клетката ето тук
http://pierrot.bloghub.org/archives/96
петък, юни 20, 2008 at 23:18
Да…, филмите са забавни понякога,
ама зависи от жанра.
Комедиите са забавни и още как!
Екшъните и те започват интригуващо.
До момента, до който,
не знаеш дали ще ти стигнат силите да излезеш от филма – толкова си уморен от тичане!
Тези два жанра се ядват и заради опита се преглъщат.
Ама като се заредят едни сериали,
дето минават през
драма, трагедия, ужас, трилър, фантастика или коктейл от тях,
хич и не ти пука за опита,
освен ако не си мазохист.
Пък и да не са сериали,
/не всеки го връхлита, тоз перверзен късмет/
всеки, от гореспоменатите жанрове и сам по себе си ти застрашава живота и душевния комфорт:)))))
В такива екстремни условия,
които тези жанрове предлагат,
на нищо не можеш да се научиш,
освен да се кръстиш или на някой трик против уроки:))))
понеделник, юни 23, 2008 at 17:26
Ами щом става дума за филм… става дума за предварително написан сценарий и за движещи се образи, които не могат да се променят след като се снимат (е, освен да се редактират леко от спомените). Така че филмът за когото пишеш е твърд непроменяем продукт. Но и в такива случаи появяването ми в даден филм не означава, че аз участвам в него според замисъла на автора му… Спомням си трилогията Синьо, Бяло и Червено на Кшищов Киешловски. Невероятна серия от три напълно независими една от друга истории, във всяка от които за момент се появява герой или сцена от друг. Сечение на множествата… но това не прави героят от другия филм да бъде манипулиран чрез първия. Въобще, всеки сам дава смисъл на своя си филм, макар и ние да се появяваме в него спорадично, бидейки герои в нашия филм…
понеделник, юни 23, 2008 at 19:42
@razmisli
Ако правилно съм те разбрал, под филм разбираш нещо като личния си мит или легенда, или филм… С това определение съм съгласен, може би и Вал да е имала него в предвид. Само че, аз не одобрявам нито лични нито колективни митове макар да разбирам, че са неизбежни. Някъде бях чул или прочел, че излизането на Нео от Матрицата, чрез хапче е псевдоизлизане. Всъщност това, което би било по-реално е да прозре илюзорната реалност на Матрицата.
Що се отнася до филмите, за които пиша те имат повече общо с илюзорната и художествена част от правенето на филми отколкото със самата форма.
понеделник, юни 23, 2008 at 20:04
Не – така, както описваш твоето разбиране за “филмите” ми се струва, че и аз имам подобно разбиране. Не мит… а разказ, дори лично преживяване, в което всеки е герой, но разбира се, има и други герои, от които има нужда (нас) да участваме, за да допълним проектираното или миналото преживяване. Вмъкванията на Киешловски също имат повече художествено послание, отколкото са технически трик. Наистина са прекрасни трите заедно! (За нас като българи като че ли Бяло е най-близък по тема…)
понеделник, юни 23, 2008 at 20:18
В този пост, аз възприемам използването на понятието “филм”, като алегория за един процес, на интензивна проекция /от. психологията/ на “сценарии”/дума заместваща каквото и да е съдържание/,
който задоволява нечии лични фантазии ,
които търсят желани герой,
без оглед на неговото съгласие/респ. несъгласие/ да ги изпълнява.
Този “герой” , обикновено е подходящ,
защото отговаря на фантазните белези, с които е “натоварен” по някакви принципи, но по начин, изваден изцяло от контекста на личността или поведението му.
Този “герой’ може в реалността, да носи качества които подхождат на “залепената” роля.
Но този факт, сам по себе си не е достатъчен, за да позволи на “проектиращия” да счита, че “набедения” от него герой играе със пълното съзнание и съгласие приписаната фантазна роля.
Така аз разбирам за себе си нещата и този смисъл влагам.
понеделник, юни 23, 2008 at 20:48
Съгласен съм със Светла.
За съжаление, не съм гледал никой от трите филма и ми е малко трудно да коментирам.
сряда, юни 18, 2008 at 21:13
Максимално ме изкефи, човече!
В чужди мисли видях се:)))))
При мен обикновено са сериали.
Колкото и да се опитвам да съботирам продукциите обаче,
не винаги се получава.
И аз разплитам същите мисли…