Този запис бях решил да изкристализира и всъщност днес не ми е ден, но  реших да се пробвам да го напиша, донякъде и провокиран от  Размисли в текста и  “Няма значение, че си прав“.

Mind in a Box

Това е всъщност смисъла, на писането ми днес. Кутията е ситуацията, в която сме, не само ситуацията цялата среда. Като започнем от семейство и приятели и стигнем до цялата държава – България. Постоянно виждам примери за mind in a box, аз самия често съм такъв. Почти не съм виждал пример за mind out of a box, не като постоянно поведение, а като моментно решение или отношение. Но като се замисля е нещо нормално всеки има една или друга кутия, от която не може да излезе.

Проблема е там, че човека в кутията, не вижда проблемите и възможностите. Той е приел за даден един начин на поведение и мислене за даден и неоспорим. Всъщност може да има по-добри и по-смислени алтернативи, но те не са “рационални” според него. Често се хващам да забелязвам такива неща. Политиците например примиемат обществено безотговорното и незаконното поведение за нещо нормално. Май не само те, почти повечето хора с някаква власт са така. Това е само един пример. За тях е “рационално” да се държат така. Средата им е определила този начин на поведение като правилен. Щом всички са съгласни, по инерция по принципа на социалното заучаване – подражаване – и аз ставам такъв.  Може би примера е твъде далечен. Всъщност това важи за почти всеки обикновен човек. Дали в приемането, на някаква обща за една група нагласа, мнение и отношение и презирането и отхвърлянето на всичко различно. Сега ще се напъна да измисля примера. Например повсеместното приемане, че колкото си по възрастен толкова си по прав и по вярна  преценка имаш. Това може да е било вярно преди 30-40 години, но за съжаление на по възрастните, живеем в свят с бързо променяща се среда, свят който не е света на тези възрастни, свят който им е непознат и в който те не живеят.

Нещо не мога да го измисля тоя пример, но както писах в началото днес не ми е ден.