черно и бяло

бяло и черно

в едно се преплитат

като дим

към небето отлитат

nin

(аз пък се самоцитирам

познай каква зодия съм )

Тихо измъкване сутринта. Не искам да приказвам с никого. Казах добра дума, може би нещо поправих, а може и да не съм. Мълча и наблюдавам. Хората стават след време леко враждебни ако упорито не подържаш разговора. Смирение, нежалание за конфликти. Не ги искам, точно сега, но ако някой ме предизвика ще му “махна главата”. Мълча и се концентрирам върху другите, отколкото върху себе си. Оставям нещата да се случват почти без мен. Научих вдъхновяваща история, от човека преживял я наскоро. Замислих се за премерения и непремерения риск. С напредването на деня нервите ми се натягат макар да няма от какво. Период на покой. Усмивката в очите на жена. За мен. Просто нямам думи. Обещава толкова много. Среща с приятел, който ме сваля на земята. Все пак надеждата остава и те гризе като зъл предател. Обратно вкъщи, мисли за деня, не съвсем като другите не заради нещата случили ми се през него, а защото “черно и бяло в едно се преплитат” и това ме кара да се чувствам жив.

Срещам при Съзерцател

“Оцелявам напук на всички, само не и на себе си!”

Това ме кара отново да се замисля за саморазрушителните си импулси и да не ги приемам.

Малко преди да седна да пиша. Почти се усмихвам спомняйки си за този ден. Обикновен ден, но не съвсем.