“Предпочитам миговете спокойствие

пред случайните дарове щастие”

Чарлс Буковски

Буковски е един истински човек. Не се самозалъгва, но все пак не е успял да намери градивно отношение към живота си въпреки това е доста истински. За него мога да кажа нещо подобно на това му стихотворение.

Компания

снимката на Селин ме

гледа

брадясал е

прилича на изверг от някой

филм

очите виждат през стени,

стените на човечността.

Приятно е да гледаш

снимката  на Селин

когато нещата тук тръгнат на зле

Гледам го тази нощ:

виждам как кокалите му танцуват

докторът от

Ада

____________________________________________________________

Не съм писал скоро, но имам теми. За майсторството (mastery) чета една книга, много е добра и ми се щеше да разкажа за нея. Отделно курса, на който ходя е свързан с майсторството, защото там точно се опитват да те научат как да бъдеш майстор. Всъщност това е фокуса на обучението, задълбочаването в основите, което си изглежда отначало доста скучно, но не е толкова лесно както се оказа в последствие. Исках да пиша и за нещо, което Вира (не мога да се сетя името и сега) спомена в един коментар и съм съгласен с нея. Как да го обясня накратко? За това да чуваш и пееш собствената си песен, а не нечия чужда или да напишеш (буквално) собствената си книга. Имам идеи за какво да пиша, но просото нямам желание да седна да ги доразвия.