Защо пиша?
03 ноември 2007
Чудя се за какво мога да използвам този блог. Какво да пиша в него? Обмислям с каква цел ще го пиша. Разбрах, че писането на блог е нещо, което е полезно в личен план, но как този блог ще е такъв за мен, тепърва ще се опитам да разбера.
За сега няма да пиша активно в него, докато не ми се оформи някаква идея за какво ми е блога. Имал съм и други блогове, всеки с различно предназначение. Искам този да е еволюция в блогването ми.
20 декември 2007
Докато пишех в блога осмислих, в какво се превръща. Става блог, медия. Какво имам в предвид под това вероятно ще обясня в някой запис. За сега, ще пиша за неща, които проучвам, научавам, забелязвам и някои заключения, до които достигам. Не ме удовлетворява напълно тази идея за блога и предполагам отново ще се променя в бъдеще. В този блог няма да срещнете лични излияния (нищо против тях), просто смятам, че някои неща трябва да останат неказани. Поне докато не узреят вътре в човека и подобно на какавидата не пропукат безопасния и удобен пашкул и не заживеят истински живот.
08 януари 2008
Осъзнах, че блога му е заложено по принцип да е средство за общуване. Това е една от очевидните му цели и приложения. Проблема е там, че аз не съм непрестанен извор на мнения или мисли и преживявания, които да желая да споделя. Блога е като писмо в бутилка, в някои случаи.
Но важното всъщност е че, не изпитвам нуждата да изразявам това, което съм чрез този блог. Намаля ми желанието за писане, след осъзнаването, че искам да общувам чрез блога си, защото не ми харесва този вид общуване. Някак си е твърде съсредоточено върху мен, а това не е представата ми за общуване. За това ще намаля активността си в писането в блога поне докато не открия добра причина да пиша повече.
30 януари 2008
Писането в този блог не ми носи очакваното удовлетворение. Може би не съм човек, който иска да говори на някого, за неща, които не е сигурен, че интересуват само него. Това вероятно не е напълно вярно, просто може би не разбирам Интернет общуването чрез блог или просто не разбирам какво един лично ориентиран блог може да ми предложи. Има някои смислени неща, най-важното, от които е това, че тук си събирам мислите, доразвивам това което съм забелязал около себе си или открил за себе си. В последния случай не мисля, че трябва да го правя в блога си. Видях , че няколко хора са попаднали тук търсещи отговор на важни въпроси в живота си. Кой съм аз да им давам отговорите. В края на краищата всеки сам трябва да стигне до тях, а моя отговор си е просто моя отговор. Тези неща май не искам да ги правя публични. Не се чувствам комфортно с това, макар да пиша за личните неща завоалирано. От друга страна Йовко Ламбрев беше писал, че е започнал блога си да се научи да споделя с хората. Може би трябва да помисля над това.
Въпреки това продължавам да пиша но само за неща, които смятам за важни или се занимавам с желание с тях. В момента търся да работя нещо, което ще ме влече. По принцип имам многостранни интереси но в никой от тях не съм се задълбочил достатъчно. Дано си намеря такава работа, която да ми доставя удоволствие и когато това стане, аз ще бъда професионалист или специалист. Тогава може да си направя блог свързан с работата ми с примерно заглавие “Блога на един начинаещ”.
15 феврурари 2008
Най-накрая пишейки в този блог от толкова време откривам някакви положителни за мен неща в това. Главното е, че се уча да имам мнение и да го изказвам публично за неща, които не засягат само мен. Мнение, зад което стоя и съм готов и мога да защитавам. В блога мога да проявявам и една страна от себе си, която не проявявам често в реалния си живот. Тук срещам и хора с подобна на моята нагласа, хора които разбират за какво пиша, които рядко срещам в реалния живот.
17 април 2008
В момента нямам някаква цел в писането на блога. Ако имам тя е просто удоволствието от записването на неща или въпроси, които преминават през ежедневието ми в ума ми и ги развивам в блога си. Това ми носи удоволствие и съответно ми помага по някакъв начин да открия и развия закърняла част от себе си.
Да задаваме въпроси.
“Защо котката не ходи на задните си лапи? Защо слънцето не пада? Защо не ни донесеш повече пари?”. Тези “глупави” детски въпроси поставят родителите в неловка ситуация. “Когато пораснеш, ще разбереш” не е най-добрият отговор, обаче.
Тези въпроси не са банални, те просто не ни идват в главата. Трудно можете да отговорите на тях, но ако вложите сили и се постараете, с времето вие задължително ще развиете интелекта си и способността да мислите.
Започнах да осъзнавам, че някои от нещата написани от мен могат да повлияят нечие мнение, защото звучат смислено. Това не е влизало в плановете ми, но е следствие от публичността на блога. Той може да повлияе на хора, които не ме познават, нито аз познавам. Една от идеите ми относно блога, засягаща това беше различна. За вероятен диалог с хора посещаващи блога ми. Това ме накара да реша да пиша за по-неутрални теми, не засягащи лично нечий живот, защото не е това, което искам и не ми харесва тази макар и косвена отговорност.
Ако исках да изграждам образ и влияние в Интернет, блога ми щеше да е съвсем различен. Това е една от причините да не идентифицирам самоличността си по ясно. Този блог е просто място за експериментиране и за удоволствие.
