Реших да спра да пиша в този блог. Защо го правя ще си остане мистерия. Може да е заради нещо дребно, може и причината да е сериозна. Всъщност смятам е без значение. Оставям на аналитичните умове да се чудят. Малко вероятно е да разберат истината. Кой съм аз? Това също няма да се разбере, един от многото в Интернет.

Ще си дам малко почивка от участието в мрежата. Повече залитах към “чукча, не е читател, а писател” що се отнася до Интернет. Сега ще се върна към четенето. Може някъде, някой ден да се появя пак, но това ще си остане тайна .

Всеки блог, който съм писал има различен стил. Смятам, че този блог ми показа, че съм порастнал в сравнение, кога писах първия си блог, който се казва и се намира - The Journey Beyond The Obvious . Този блог тук беше най интезивно списвания и най-много коментари получих от блоговете ми досега.

Не успях да довърша секцията за грамотността в Бибилотеката, макар да имам доста материали, но темата за различните грамотности щеше да ми отнеме доста време.

За сега оставям възможността за коментиране, въпреки че, обмислям спиране на възможността за коментиране за в бъдеще. Все пак няма вече да наглеждам този блог.

Благодаря на всички оставили коментар! За мен беше преживяване да се запозная с вас и вашите мнения.

А, да забравих да кажа нещо. В 2-3 блога разпознах мислите си. Дали записите са били повлияни от мен или не, мога само да гадая, тъй като не това въобще не е ясно. Ако аз съм провокирал написаното, знайте че го забелязах и ви считам за задочни участници в блога ми.

Философът…,но само защото не е наясно, че единственото хората, които са стъпили здраво на земята, успяват да градят въздушни кули.

от “Захапи за врата” на Тери Пратчет

Това туакси ни кара да се запитаме отново какво представлява “ситуацията”. Защото тя не се свежда до обикновена съвкупност от обстоятелства, сред които се намира субекта, както обикновено сме свикнали да я определяме. Тя не редставлява рамка, в която да поместим своето действие, нито е среда, в която проявяваме своите качества и умения. Тя не е за това да закриля субекта, нито да предизвиква възхищение от субекта. Нито е екран (върху който да се прожектират неговите способности), а още по малко - кутия за бижута. Дали сме страхливци или храбреци по време на битка не се дължи, както вече видяхме, на това, че притежаваме или не притежаваме тези качества, а на факта, че самата ситуация ни кара да реагираме така: “Малодушието (на едни) ражда храбростта (на  други).” По същия начин “безпорядъка на едни ражда реда при други (или слабоста [на едни] ражда силата [ на други ] )(Сун Дзъ гл. 5 “Шъ”). Храбростта е не само резултат - тя е дори продукт на ситуацията (антагонима по време на война формира полярността; ето защо китайската философия, разглеждайки действителността под ъгъла на полярността е така разположена към изучаване на стратегията). Но както проличава от приведените по-горе паралели, резултатът не може да избяа съществено от тези “обективни” аспекти, каквита са отношенията на сила и добър ред. Този който е ловък в битките, заключава трактатът търси попеда в потенциала на ситуацията, “вместо да го изисква от подчинените си”; изкуството му се състои в това “да се опре на потенциала” и като следствие на това”той избира и хората си”.

от “Трактат за ефикасността - стратегии на успеха в Европа и Китай” на Франсоа Жулиен

Става ми по-трудно да пиша, не знам дали не е от жегата или не пиша трудно по принцип.

Днес си направих блог разходка и за пръв път от дълго време ме заинтригуваха нови блогове. Отдавна не бях чел така в Интернет.

Прозрачност - блог на Гергана Грънчарова, министър по въпросите с Европейския Съюз. Отначало като се зачетох не знаех, че е министър. Блога има и елементи на сайт с образователна цел свързана с Европейския Съюз. Честно казано ми хареса и пак ще го посетя, макар да е интелигентна жената, мненията и са идеологически обременини. То няма как и да не са, нали е политик.

Inaccessibility - творец с разнообразни интереси. Противно на очакванията ви не пише в този блог художествени произведения. В другия му блог journalle-f пише художествени неща и още за психология, социология и т.н. До сега не можах да разбера повече за него, не съм и търсил.

Днес ми наравих впечатление следните презентации от TED (Technology-Entertainment-Design). Започвам с по-малко известните говорители.

Richard St. John’s 8 secrets of success - Ричард се опитва чрез 8 качества да отговори на въпроса “Как да успееш ?” за 3 минути. Когато кандидатствах за висше образовние, един от изпитите изискваше да напиша есе на една от две теми. Една от темите беше “Какво е успеха за мен ?”. Тогава бях на 19 години и тази тема я отхвърлих още щом я прочетох. Просто не знаех какво е успеха, за мен. Естествено можех да измисля нещо по темата, но нямаше да чувствам, че казвам реално осмислено и собствено мнение.

Carl Honore praises slowness -Карл говори за това колко е забързан живота ни и как имаме нужда от това да забавим от време на време. Наистина приветствам тази идея. Той говори за The Slow Movement и неговите подразделения. Една идея струваща да и се обърне внимание.

Patrick Awuah on educating leaders -Патрик разказва за Африка, с която имаме общи проблеми, макар нейните да са по-големи от тези в България. Той набляга от нуждата от лидери, но не политически. Лидери в общността - лекари, адвокати, инженери и т.н., които да са двигателя на промяната. За да са този двигател той смята, че те имат нужда от добро образование и разказва и за колежа в Африка, на който е съосновател.

Следващите са по-известни личности.

Kevin Kelly on how technology evolves -Кевин е автора на “Out of Control - The New Biology of Machines, Social Systems, and the Economic World“(книгата може да се прочете безплатно). В своя си стил той отговаря на въпроса как се развива технологията, разглеждайки еволюцията на технологията като част от еволюцията на живота.

Hector Ruiz on connecting the world - Хектор разказва за различни неща, от образованието и идеите, и връзката им с технологията до това какво е да си достоен член на обществото и възпитанието, което е получил.

Yochai Benkler on the new open-source economics -  Йокай разкрива новите социални феномени и механизми в информационната икономика. Той е автор на книгата за “новата икономика”, икономиката на знанието или информационната икономика - “Wealth of Networks: How Social Production Transforms Markets and Freedom” (книгата може да се прочете безплатно).

]]> http://ninp.wordpress.com/2008/07/03/ted/feed/ nin http://ninp.wordpress.com/2008/06/29/privacy/ http://ninp.wordpress.com/2008/06/29/privacy/#comments Sun, 29 Jun 2008 11:16:29 +0000 nin http://ninp.wordpress.com/?p=212

Прочетох части от една книга. Показва една тенденция, която най-вероятно и тук ще ни застигне. Става въпрос за разрушаването на репутацията онлайн и как това има последствия в офлайн света. Спомням си в едни форум преди време, бяха разкрили самоличността на един от участниците. Със снимки и пикантни детайли от личния му живот. Не знам доколко е било вярно написаното, но определено си имаше и чисто плюене по човека.

Това воайорство добива нелепи размери в по-технологично напредналите страни, според примерите в книгата. Разпростира се в ежедневието на хората, на основанието щом е публично има ли зачение дали е пред 100 или 1000 000 000 човека.

Честно казано не бях се натъквал на такъв сценарий, в който ролята на Големия Брат е човека до теб, подпомогнат от уеб услуги като Google, Flickr, Youtube и други.

В България положението не е стигнало до такива крайности описвани в книгата, но всички сме хора и с малко повече пари и свободно време всичко е възможно. Но се замислям доколко достоверни ще са тези неща, при вземане на решения от други за нас. Става ясно, че всъщност тази информация е твърде едностранчива  и направо може да се нарече слух или клюка.

Книгата, която ме подтикна да напиша това може да се сваля безплатно под Creative Commons договор:

THE FUTURE OF REPUTATION:
GOSSIP, RUMOR, AND PRIVACY ON THE INTERNET

by Daniel J. Solove
Yale University Press (2007)

Невроанатома Джил Болте разказва за преживявяванията си по времер на удар. Не знам защо, но и вярвам.

Какъв потенциал има в хората!

Този запис бях решил да изкристализира и всъщност днес не ми е ден, но  реших да се пробвам да го напиша, донякъде и провокиран от  Размисли в текста и  “Няма значение, че си прав“.

Mind in a Box

Това е всъщност смисъла, на писането ми днес. Кутията е ситуацията, в която сме, не само ситуацията цялата среда. Като започнем от семейство и приятели и стигнем до цялата държава - България. Постоянно виждам примери за mind in a box, аз самия често съм такъв. Почти не съм виждал пример за mind out of a box, не като постоянно поведение, а като моментно решение или отношение. Но като се замисля е нещо нормално всеки има една или друга кутия, от която не може да излезе.

Проблема е там, че човека в кутията, не вижда проблемите и възможностите. Той е приел за даден един начин на поведение и мислене за даден и неоспорим. Всъщност може да има по-добри и по-смислени алтернативи, но те не са “рационални” според него. Често се хващам да забелязвам такива неща. Политиците например примиемат обществено безотговорното и незаконното поведение за нещо нормално. Май не само те, почти повечето хора с някаква власт са така. Това е само един пример. За тях е “рационално” да се държат така. Средата им е определила този начин на поведение като правилен. Щом всички са съгласни, по инерция по принципа на социалното заучаване - подражаване - и аз ставам такъв.  Може би примера е твъде далечен. Всъщност това важи за почти всеки обикновен човек. Дали в приемането, на някаква обща за една група нагласа, мнение и отношение и презирането и отхвърлянето на всичко различно. Сега ще се напъна да измисля примера. Например повсеместното приемане, че колкото си по възрастен толкова си по прав и по вярна  преценка имаш. Това може да е било вярно преди 30-40 години, но за съжаление на по възрастните, живеем в свят с бързо променяща се среда, свят който не е света на тези възрастни, свят който им е непознат и в който те не живеят.

Нещо не мога да го измисля тоя пример, но както писах в началото днес не ми е ден.

От филма “Всяка една неделя”

The “six inches in front of your face”, that’s life, all that we each truly have control over. That’s where we Live. It’s the choices you make in that space, in all of the infinite ways that can mean, that ultimately defines you, and the course of your life, through until the end.

Now… What are you gonna do?

Някъде от 15-16 си година се оказвам герой по неволя в нечий филм. С времето взех да поумнявам и днес реших, стига толкова. Както казва pierrot “снимай си сам филма”.

Причините да съм такъв вървежен участник във филми според мен са две. Първата е, че придавах твърде голямо значение на хорското мнение. С времето осъзнах, че никой не е достатъчно компетентен да се изказва за мен или по принцип, без изключения, бил и той най-великия психоаналитик или пък с някакви супер паранормални способности. Не мога да го обясня, но го смятам за заложено като свободата да решаваш. Другото ми прозрение дойде от икономиката . Никой, абсолютно никой няма да се грижи за интересите ти както ти го правиш. Дори в повечето случаи хората са загрижени за собствените си интереси, често за сметка на твоите и трябва човек да си защитава интересите. Това са двете причини поради, които не се доверявам на чуждото мнение или поне не безкритично.

Другата причина да съм така активен участник в усилията за създаване на илюзии е, че най накрая ми светна, че често съм доверчив до глупост. Тоест вярвам сляпо. Има един принцип в Дзен - вярвай със съмнение, това е според мен правилното решение.

Докато разсъждавах за това как се вкарвам постянно в някакви филми, се обади игривото и саркастичото ми Аз. Не мога ли да вкарвам във филми тези, които мен вкарват. Ей така, за майтапа. Реших да не го правя освен, ако няма сериозна причина. Знам какво е и защо да го причинявам на други. Друго интересно, което ми хрумна е, че не познавам хора, които те вкарват във филм за забавление. Познавам един, който го правеше нарочно, ама той го правеше да си придава значение, познавам една, ама тя пък от комплекси и други познавам по други причини, ама никой до сега не съм срещал, за забавление да го прави. Винаги има сериозна причина, макар често неоправдана.

Фабриката за илюзии работи от осъзнаването на човека като такъв. Филми се снимат, около мен, всекидневно.

Благодаря за поканата, но имам живот да живея!

П.П. Този запис в оригинал би бил пълен с не приличини изрази и епитети.

От днес започват двадесет и четирите часа през, които Мозила ще се опитат да поставят Гинес рекорд за най много сваляния за  новия им браузър Firefox 3. Всъщност целта на рекорда е привличане на нови хора, които да използват Firefox. Това е изцяло маркетингова кампания и аз в този пост ви агитирам да пробвате браузъра, което е и целта кампанията.

За сега Интернет Експлорър е най-използвания браузър, но постепенно Firefox набира популярност. Аз подкрепям Firefox, защото браузърите определят как се пишат страниците в Интернет. Firefox е браузър, който се придържа към  стадартите за добре работещи страници и не играе мръсно за разлика от другите си конкуренти.

Има всичко, което има последния Интернет Експлорър и плюс това е по бърз, има по-добра сигурност и защита на личните данни. Подобрения, които съществено улесняват работата с информацията в Интернет и с Уеб 2.0 услугите. Освен това има възможност да прибавяте нови възможности към него чрез многобройните приставки, доста от които са наистина полезни. Видео с част от новите възможности на Firefox може да  се гледа тук.

Или да го гледате по-долу, но с по-лошо качество

Можете да се включите в поставянето на един рекорд и да опитате новия наистина добър Firefox 3.

Firefox 3 може да свалите от днес от:

http://www.mozilla.com/en-US/firefox?p=downloadday

ако все още не може от там

ftp://releases.mozilla.org/pub/mozilla.org/firefox/releases/3.0/win32/en-US/Firefox%20Setup%203.0.exe