какво е да преживееш удар
Невроанатома Джил Болте разказва за преживявяванията си по времер на удар. Не знам защо, но и вярвам.
Какъв потенциал има в хората!
Невроанатома Джил Болте разказва за преживявяванията си по времер на удар. Не знам защо, но и вярвам.
Какъв потенциал има в хората!
Този запис бях решил да изкристализира и всъщност днес не ми е ден, но реших да се пробвам да го напиша, донякъде и провокиран от Размисли в текста и “Няма значение, че си прав“.
Mind in a Box
Това е всъщност смисъла, на писането ми днес. Кутията е ситуацията, в която сме, не само ситуацията цялата среда. Като започнем от семейство и приятели и стигнем до цялата държава - България. Постоянно виждам примери за mind in a box, аз самия често съм такъв. Почти не съм виждал пример за mind out of a box, не като постоянно поведение, а като моментно решение или отношение. Но като се замисля е нещо нормално всеки има една или друга кутия, от която не може да излезе.
Проблема е там, че човека в кутията, не вижда проблемите и възможностите. Той е приел за даден един начин на поведение и мислене за даден и неоспорим. Всъщност може да има по-добри и по-смислени алтернативи, но те не са “рационални” според него. Често се хващам да забелязвам такива неща. Политиците например примиемат обществено безотговорното и незаконното поведение за нещо нормално. Май не само те, почти повечето хора с някаква власт са така. Това е само един пример. За тях е “рационално” да се държат така. Средата им е определила този начин на поведение като правилен. Щом всички са съгласни, по инерция по принципа на социалното заучаване - подражаване - и аз ставам такъв. Може би примера е твъде далечен. Всъщност това важи за почти всеки обикновен човек. Дали в приемането, на някаква обща за една група нагласа, мнение и отношение и презирането и отхвърлянето на всичко различно. Сега ще се напъна да измисля примера. Например повсеместното приемане, че колкото си по възрастен толкова си по прав и по вярна преценка имаш. Това може да е било вярно преди 30-40 години, но за съжаление на по възрастните, живеем в свят с бързо променяща се среда, свят който не е света на тези възрастни, свят който им е непознат и в който те не живеят.
Нещо не мога да го измисля тоя пример, но както писах в началото днес не ми е ден.
От филма “Всяка една неделя”
The “six inches in front of your face”, that’s life, all that we each truly have control over. That’s where we Live. It’s the choices you make in that space, in all of the infinite ways that can mean, that ultimately defines you, and the course of your life, through until the end.
Now… What are you gonna do?
Някъде от 15-16 си година се оказвам герой по неволя в нечий филм. С времето взех да поумнявам и днес реших, стига толкова. Както казва pierrot “снимай си сам филма”.
Причините да съм такъв вървежен участник във филми според мен са две. Първата е, че придавах твърде голямо значение на хорското мнение. С времето осъзнах, че никой не е достатъчно компетентен да се изказва за мен или по принцип, без изключения, бил и той най-великия психоаналитик или пък с някакви супер паранормални способности. Не мога да го обясня, но го смятам за заложено като свободата да решаваш. Другото ми прозрение дойде от икономиката
. Никой, абсолютно никой няма да се грижи за интересите ти както ти го правиш. Дори в повечето случаи хората са загрижени за собствените си интереси, често за сметка на твоите и трябва човек да си защитава интересите. Това са двете причини поради, които не се доверявам на чуждото мнение или поне не безкритично.
Другата причина да съм така активен участник в усилията за създаване на илюзии е, че най накрая ми светна, че често съм доверчив до глупост. Тоест вярвам сляпо. Има един принцип в Дзен - вярвай със съмнение, това е според мен правилното решение.
Докато разсъждавах за това как се вкарвам постянно в някакви филми, се обади игривото и саркастичото ми Аз. Не мога ли да вкарвам във филми тези, които мен вкарват. Ей така, за майтапа. Реших да не го правя освен, ако няма сериозна причина. Знам какво е и защо да го причинявам на други. Друго интересно, което ми хрумна е, че не познавам хора, които те вкарват във филм за забавление. Познавам един, който го правеше нарочно, ама той го правеше да си придава значение, познавам една, ама тя пък от комплекси и други познавам по други причини, ама никой до сега не съм срещал, за забавление да го прави. Винаги има сериозна причина, макар често неоправдана.
Фабриката за илюзии работи от осъзнаването на човека като такъв. Филми се снимат, около мен, всекидневно.
Благодаря за поканата, но имам живот да живея!
П.П. Този запис в оригинал би бил пълен с не приличини изрази и епитети.
От днес започват двадесет и четирите часа през, които Мозила ще се опитат да поставят Гинес рекорд за най много сваляния за новия им браузър Firefox 3. Всъщност целта на рекорда е привличане на нови хора, които да използват Firefox. Това е изцяло маркетингова кампания и аз в този пост ви агитирам да пробвате браузъра, което е и целта кампанията.
За сега Интернет Експлорър е най-използвания браузър, но постепенно Firefox набира популярност. Аз подкрепям Firefox, защото браузърите определят как се пишат страниците в Интернет. Firefox е браузър, който се придържа към стадартите за добре работещи страници и не играе мръсно за разлика от другите си конкуренти.
Има всичко, което има последния Интернет Експлорър и плюс това е по бърз, има по-добра сигурност и защита на личните данни. Подобрения, които съществено улесняват работата с информацията в Интернет и с Уеб 2.0 услугите. Освен това има възможност да прибавяте нови възможности към него чрез многобройните приставки, доста от които са наистина полезни. Видео с част от новите възможности на Firefox може да се гледа тук.
Или да го гледате по-долу, но с по-лошо качество
Можете да се включите в поставянето на един рекорд и да опитате новия наистина добър Firefox 3.
Firefox 3 може да свалите от днес от:
http://www.mozilla.com/en-US/firefox?p=downloadday
ако все още не може от там