welcome to the wild wild web

По принцип съм сдържан в участието си в различни сайтове. Може би , защото съм повече от нормата, private person. Освен това в предишния ми блог, в който съм спрял да пиша, за около 3-4 месеца думата, по-която най-често беше намиран блога ми беше името ми. Ако съдя от мрежовите адреси поне от 4 човека, като единия човек имаше поне 30 попадения, което поне според мен значи, че не е толкова компютърно грамотен, щом търси всеки път блога ми с търсачка по името ми. Цялата тази работа ме накара да се замисля още по сериозно какво всъщност искам да се свързва с мен онлайн, което всеки, който ме познава лично може да открие. Както казах аз съм твърде private person.

Друго нещо, което ме спира да участвам толкова активно онлайн е това, че връстниците ми са между вече навлезлите в Интернет и тези, които не му отдават толкова значение. Аз самия съм изключение. С компютри се занимавам откакто излезе първия Правец и съм малко “луд” по тях. Наистина е удивително. Познавам хора от близо от диапазона до 4 години по-малки или по-големи от мен. С всяка година отдалечаваща се в към по-млади хора има все по голямо навлизане на Интернет и мобилните технологии в живота им. Обратното важи за тези по-големи от мен. Имам приятел 2 години по-голям от мен, който скоро ще стане доктор по информационни технологии, но Интернет, компютъра и мобилните технологии не са такава част от живота му както е при четири години по-малкия ми брат.

Откривам все повече възможности за изразяване на идеите си онлайн, което може да ги направи по-добри и мен по-добре мислещ. Например:

Sketchcast.com

Но все пак остава едно наум за мен преди да се включа в нещо да помисля какво е всъщност то и какво искам да правя с него. Просто искам аз да избирам с кого какво да споделя.

Попаднах на филма “Growing Up Online”, който показва важни моменти от живота на един човек онлайн. Ако имате някакъв малък опит или нямате такъв, можете да го изгледате, за да придобиете по-широка перспектива за какво е да участваш онлайн. Не е като онлайн живота да не се отразява на истинския ти живот. Това е едно от основните неща във филма как Интернет може да влияе на живота ти. Но този филм е просто опит да се нахвърлят някои идеи какъв е живота онлайн. Не се изчерпва всичко с него. Мисля някои от нещата са валидни за живота онлайн по-принцип не само за деца, от друга страна не са показани неща, които са повече валидни за възрастните, но са само загатнати и при децата.

Филма се състои от няколко части

1. Living their lives essentially online
2. A revolution in classroom and social life
3. Self expression, trying on new identities
4. The child predator fear
5. Private worlds outside parent’s reach
6. Cyberbulling
7. Updates

Всяка част е около 7 минути. Филма можете да гледате тук.

за природата

Понеже не мога да вградя видеото на “Артисти за природата” давам този линк към видеото “Не мога да се разделя с теб, планина”. Може да я смъкнете като Мр3ка от тук.

И като бонус любимата ми народна песен, макар че я харесвам повече изпълнявана от мъже.

гласа на младото поколение

За Човешката: Калин

~ ~ ~

Всеки има свой си вкус. Свои си критерии към четивото, което да определи като хубаво.

Но не гледайте на “Играта” само като на книга, която не знаете дали ще ви хареса.

Тя (освен като книга) е ценна за всеки от нас по (поне) две причини.

Първата е, че тя е създадена от група “деца”.

Огледайте се, ослушайте се: колко хора харесват образованието, което получават децата ни? Колко хора са доволни от знанията, възпитанието и заниманията им? Колко хора виждат надежда в тях? Честно: колко?

Авторите на “Играта” са точно това – НАДЕЖДА.

Това са прекрасни млади хора. Те са едно различно поколение (различават се от своите родители много повече, отколкото ние от нашите).

Чрез тях, чрез “Светлинките”, може да видите, че това ново лудо-младо е ценно, хубаво, търсещо и питащо. Както сме били ние. Както са били и нашите родители.

Втората причина е, че те, авторите, са нашият шанс да надзърнем в света на младата България.

Те живеят толкова различно от нас, заливащата ги информация е толкова разнообразна и най-вече свободна, развлеченията им са тъй различни от нашите, социално са… познайте какви (различни? : )

Всичко това е ТОЛКОВА непознато и непонятно за нас, нали? Че и неприемливо даже. Родителите вече едва имат представа как точно живеят децата им.

Е, книгите на “Светлини сред сенките” са уникална и безценна възможност ДА ВИДИМ това КАК ТОЧНО.

Те са указващ пътеводен справочник за силно изостаналите, но нищо не подозиращи, възрастни : )

Обществено самоубийство би било да не използваме такъв шанс!

Затова нека ги подкрепим.

Защото доказват, че различното, което идва след нас, също е хубаво!

И защото ни изграждат мост, та да не изгубим съвсем връзка с тях.

На мен тези причини ми стигат. А на вас?

(Вяра)

Това е взето от Човешката библиотека. Сложих този цитат, защото ме впечатли главно следната обосновка зад идеята да се помогне на децата да издадат книгата.

Огледайте се, ослушайте се: колко хора харесват образованието, което получават децата ни? Колко хора са доволни от знанията, възпитанието и заниманията им? Колко хора виждат надежда в тях? Честно: колко?

В този запис от Човешката библиотека става ясно как да се поръча книгата и да се подпомогне начинанието.

Вие може да се включите, като предварително заявите и платите бройки от “Играта”. Цената на една бройка е 10 лева; няма ограничение колко да си поръчате. (Ако се съберат мнооооого желаещи, ще увеличим съответно тиража.)

В такъв случай:

- Пишете ни на poslednorog {@} gmail-точка-com:

1. колко бройки поръчвате;
2. кои градове в България обитавате/посещавате често (за да се засечем за парите и, по-нататък, самите книги).

- И препратете тази покана към вашите приятели, които биха се поинтересували.